Психообразователната работа се провежда с пациентите и с техните близки, членовете на семейството, когато те имат желание активно да подкрепят своя близък човек в усилията му да се справи с болестта и с последиците от нея. Това е ефективен подход особено при сериозни хронични психични и соматични болести, и се провежда както индивидуално с пациента, така и като компонент на семейни интервенции.
Основната цел е да се предостави подкрепа на пациента и семейството му като се увеличат знанията на близките за болестта и лечението. Това обикновено води до увеличаване на капацитета за справяне с проблемите на болния човек и цялото семейство. Консултирането включва предоставяне на информация, обсъждане на предоставената информация и обучение за нейното прилагане в ежедневието. Близките подобряват уменията си ефективно да решават ежедневните проблеми, да се справят с кризите и да намаляват стресовите ситуации. Те подобряват своето самочувствие и преборват пристъпите на вина.
Когато в семейството се появи болест у някой от неговите членове, това винаги е стресиращо и тъжно събитие. То създава проблеми за всички близки, усложнява отношенията между тях и променя обичайните стереотипи на поведение. Тези промени в семейството повлияват като бумеранг върху самочувствието и боледуването на пациента.
Същевременно – няма съмнение, че близките са ключови фигури за болния човек и са основните помощници в лечението. Те поемат най-голямата тежест в грижата за болния човек и често освен силната си привързаност и близост към него, те също така изпитват много болка, вина, стрес, и страх. Близките на болния също имат нужда от помощ и подкрепа.