Какво е фобия?
Фобията е много разпространен вид тревожно разстройство, което се изразява в страх от различни обекти (паяци, змии, игли и др.) или някакви ситуации (височини, публични събития, летене със самолет, открити или тесни пространства). Някои фобии са много специфични, като например: страхът от играчки, хора с бради, деца и много други. Проявите на фобиите са строго индивидуални и зависят от личните особености и преживявания на човека.
Друго популярно определение за фобия е, че това е ирационален страх от определени ситуации, действия или обекти. Понякога можем да идентифицираме причината за фобиите на лично ниво, което е в основата им, но в повечето случаи такава причина е невъзможно да се открие. Докато страховете много често са естествен защитен механизъм против някаква опасност, при фобиите няма реален рисков фактор/обект/ситуация за здравето или живота на човека.
Видове фобии:
Фобиите са групирани в три главни категории:
1. Социална фобия: Много повече от проста стеснителност и срам
Социалната фобия е генерализирана тревожност, случваща се в социална среда при която страхът от излагане на обществено място са съпроводени с чувство на срам. Тя води до избягване на социални контакти, повлиява негативно върху взаимоотношенията на всякакво ниво и професионалната реализация на човека.
2. Специфични фобии: страх от нещо специфично и… напълно безобидно
Това представлява конкретен страх от определен обект или определена дейност, като например:
– Зоофобия – страх от животни, което е и най-често срещаният вид специфична фобия. Тя обикновено се развива в ранна детска възраст. Някои фобии преминават спонтанно от самосебе си, други остават до зряла възраст. Като примери можем да дадем арахнофобията която е страх от паяци, офидиофобията – страх от змии, орнитофобията – страх от птици, апифобията – страх от пчели. Съществуват още различни страхове например от котки, кучета, мишки, насекоми.
– Клаустрофобия – това е страх от тесни пространства, като например асансьори, стаички, тунели и др. При човека се наблюдава страх от попадане в капан и задушаване. Той предприема действия и има поведение, насочено към безопасността му, като например сядане в близост до прозорец или изход, но това не облекчава страха. Когато не се лекува, клаустрофобията може да се задълбочи и да започне да се мултиплица в много по-широк кръг от пространства/ситуации.
– Акрофобия – страх от височини, която може да се появи даже и при изкачване на стъпала или стълба.
– Аерофобия – страх от летене, например със самолет или балон; понякога възниква след травматично преживяване в самолет, но често пъти за нея не може да се открие рационална причина.
– Хемофобия – фобия от кръв, от гледането ѝ или от взимането на кръв за изследване; може да е съчетана с трипанофобия.
– Трипанофобия – фобия от всякакъв вид инжекции. Това е фобия от нараняване или от инвазивни медицински процедури. Съпровожда се от припадане и рязко падане на кръвното налягане.
– Аутофобия/ Изофобия – Това е абнормен страх от самота и оставане насаме със себе си.
– Канцерофобия/ Карцинофобия – Това е абнормен, достигащ до ниво на паника страх от развитие на рак. Всеки един телесен дискомфорт се приема като признак за тумор. Също така има и страх от контакт с раковоболни.
– Неофобия – Това представлява страх от всичко ново.
– Геронтофобия – Това е страх от остаряване или от стари хора.
– Танатофобия – Това представлява страх. простиращ се до ужас от смъртта
3. Агорафобия: Паника, която се активира в обширни пространства, молове/супермаркети и обществени места
Често агорафобията се нарича „страх от отворени пространства“ (агора на древногръцки означава площад, а фобия – страх) и е третата основна група при фобиите. Агорафобията представлява ирационален страх или силно безпокойство от дадена обстановка или ситуация. Всъщност страха на засегнатите от агорафобия е, че няма да могат да избягат, ако тревожността им нарастне ексцесивно. Често агорафобията се свърза с паническо разстройство. Страхът от определени места или ситуации може да възникне, когато пациентите са отключили паник атака на такова място и така са предизвиквали в себе си страх от развитие на следващи паник атаки. Това се среща два пъти по-често при жените. Когато не се лекува, агорафобията може да доведе до перманентно затваряне на човека в дома му. Лекуването чрез методите на преживелищната психотерапия води до ефективно лечение на 9 от 10 човека с агорафобия.
- Паранормални страхове:
– Трискайдекафобия – страх от всичко, което е свързано с числото 13
– Фазмофобия – страх от духове
– Хироптофобия – страх от прилепи и/или вампири - Други фобии:
– Еметофобия – страх от повръщане
– Одонтиатофобия – страх от зъболекари
– Бронтофобия/астрафобия– страх от бури и/или гръмотевици.
– Фартофобия – страх от флатуленция(пръцкане) на публични места. - – Ирационални страхове от вода, падане, шумни звуци, клоуни и други.
Симптоми:
- Физическите симптоми на тревожност или паник атаки при проява на фобията най-често са сърцебиене, гадене, диария, потене, треперене, недостиг на въздух, чувство на задушаване или замаяност;
- Напрежение на очакването – това е безпокойството от попадане в дадена ситуация или евентуална среща с обекта на фобията;
- При деца – плач, сграбчване на родителя, получаване на пристъпи и др.
Протичане и разпространение на фобията:
Страха от определени обекти, дейности или ситуации води до огромно желание за тяхното избягване, а това винаги влошава качеството на живот. Засегнатите от фобии разбират, че страхът им е ирационален и са извън реална опасност, но въпреки това не могат да си го обяснят или да контролират това. Борбата с фобиите се утежнява и от стремежа към прикриването ѝ от околните. От различни видове фобии страдат около 5-8% от населението. в повечето случаи това са жени. Хората със семейна обремененост (фамилна анамнеза) към фобия/фобии, срещаща се в неподсредствените членове от семейството са три пъти по-склонни да развият фобия отколкото останалите. Специфичните фобии са много чести при деца и обикновено изчезват след определено време. При възрастните, фобиите най-често започват внезапно и са по-продължителни и тежки като протичане. Едва 20% от страдащите от фобии, успяват да се отърват от тях без своевременна и адекватна психотерапия.
Фобиите и факторите, определящи сериозността на проблема:
Страдащият от фобия осъзнава, че страхът му е прекален спрямо ситуацията, в която е поставен, но въпреки това той не успява да го овладее.
Фобията води до съществени неудобства и нарушения в начина на живот на човека. Редица от тези промени са свързани със силен стремеж да се избягват ситуации предизвикваща страх.
Фобията често води до състояние на силна тревожност или депресия.
Фобията и мозъчните процеси
Фобията активира реакциите на бягство или атака(fight or flight). Амигдалата е частта от мозъка, която отговаря за регулирането на тези процеси.
Фобиите и паническите атаки
Някои от хората страдащи от фобия преживяват също така и панически атаки. Атаките обикновено се проявяват внезапно и са свързани с неприятни психически и/или физиологични преживявания (например чувство за загуба на контрол, изпотяване, силно сърцебиене, чувство на паника, ужас и др.).
Помощ при фобия и лечение на фобиите
Много хора страдащи от фобии не търсят професионална помощ, тъй като омаловажават сериозността на проблема или се надяват това да отмине от само себе си. Фобията би могла да изчезне и без терапия, но в повечето случаи това не се случва.
Състоянието на фобия би могло да бъде преодоляно чрез процес на индивидуална психотерапия. По време на терапията, клиентът и терапевтът работят за облекчаване на симптомите и за разкриване на причините за тяхното появяване.
Груповата работа под формата на психотерапевтична група или група за подкрепа, също могат да бъдат много полезни за справянето на фобиите. Споделянето и получаването на разбиране между хора, които имат подобни проблеми може да бъде много ценно и градивно.
Понякога хората избират да предприемат и медикаментозно лечение, назначено им от психиатър. Има много случаи, в които двата подхода биха могли да се комбинират, всеки един случай трябва да се преценява според спецификите си.
Самопомощ при справянето с фобия
Можете да откриете и собствени начини за намаляване на общото ниво на стрес в ежедневието си и с това да смекчите проявите на фобиите си. Някои насоки за това са:
- осигуряване на достатъчно сън и почивка;
- спазване на балансирано хранене;
- намаляване на употребата на кофеин;
- достатъчно движение;
- визуализации на това, как се справяте с проблемите;
- практикуване на техники за релаксиране;
- повече време за контакти с приятели и роднини.
Какво още знаем за страховете и фобиите и как да се излекуваме от тях?
Страхът е едно от най-естествените усещания за човека и го съпътства през целия му живот. Всички ние се страхуваме от различни неща, като например да не загубим близките си, работата си или здравето си… Страха е чувство, заложено ни от природата, за да ни помогне да оцелеем, избягвайки опасните за живота ни ситуации.
Как да се справим със страховете си, преди те да са се превърнали във фобия?
Но какво можем да направим, когато страховете ни станат натрапчиви и заемат доминиращо място в живота ни, превръщайки се във фобии?
Фобиите са много и различни по тяхната природа и израз. Някои от тях изглеждат твърде екзотично, като например страха от числото 13 (трискайдекафобия), от всичко ново (неофобия), от малки предмети (микрофобия), от божията намеса в съдбата ни (теофобия), от безкрайността (апейрофобия) и дори от възникването на други фобии (фобофобия).
Страдащите от фобии не могат да живеят пълноценно. Осъзнаването на несъстоятелността на техните преживявания и невъзможността за самостоятелно справяне с тях провокират тежки депресии при огромна част от засегнатите.
Човек реагира на страха по два основни начина. Някои хора притежават много възбудена симпатикова нервна система. Тя се характеризира с мобилизация на всички сили за активно съпротивление на опасността: учестено сърцебиене, повишено артериално налягане, зачервяване на кожата и т.н. При други преобладава възбудата на парасимпатиковата нервна система изразяваща се в забавено сърцебиене, бледност на кожата, студена пот, прилошаване и гадене.
Какви видове фобии има?
Фобиите се класифицират според преживяването, което е в основата на страха. Една от най-разпространените групи фобии са страховете от пространство, като най-популярна е клаустрофобията – страхът от затворено пространство. Към това спадат и страх от летене със самолет от дълбочина, отворени пространства или височина.
Не по-малко разпространени видове фобии са социофобиите, като например страха от неправилно поведение в обществото или от осъждане от страна на другите. Много хора изпадат в паника, когато трябва да говорят пред аудитория. Те могат да общуват спокойно в нормалния си живот, но пред публика не са способни на никаква изява.
Друга група фобии е свързана с опасения за собствения си живот и здравето си. Хората се страхуват да не се разболеят от СПИН, рак, сифилис или да не умрат от някакъв инцидент или внезапна смърт.
Огромна група фобии са свързани с необяснимия и неистов страх от различни видове насекоми, животни или птици. Според специалисти това са най-често срещаните страхове, но същевременно и най-податливите на терапия.
Болест ли е фобията?
Фобията не е болест. Тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след силна уплаха или сътресение, така и след прекарано психично заболяване (депресия или маниакално-депресивна психоза). Определянето на причината за страха е конкретна задача на психиатъра или психотерапевта.
Фобиите най-често преследват мнителни, тревожни, плахи и лесно раними хора. За борба със своя страх те често използват специално създадени от тях “ритуални” действия. Ние ги наричаме суеверия или заклинания, но понякога тези ритуали водят до прекомерно фиксиране на вниманието и могат да отклонят пациента от нормалния му ритъм на живот. Поради натрапчив страх човекът започва да се ограничава в действията си, натоварването, движенията, стреми се да не излиза навън или спира да общува с хора. Развива се т.нар. фобийна невроза, която може да бъде излекувана с помощта на психотерапевт или психиатър.
Ако човек се тревожи, че е забравил отключена вратата си или е оставил включена ютията, това е нормално, но ако той напълно се откаже да излиза от дома си – това вече е заболяване. Страхът се превръща в болест, когато човек не е в състояние да го преодолее дори при настъпването на някакви екстремни ситуации.
Повечето фобии са напълно лечими. Някои от тях се поддават много по-лесно на лечение, а други – по-трудно, но общото състояние на пациента се подобрява.
Методите за психотерапия са различни в зависимост от индивидуалните особености на пациента. Широко се прилага десенсибилизация – това е постепенното свикване на човек със ситуацията в която възниква страха. Например при страх от пътуване с метрото се препоръчва пациента да отиде до спирката и да се убеди, че там не го дебне никаква опасност. След това той постепенно започва да свиква с ескалаторите и шума на вагоните. След това той се качва и пътува първоначално само една спирка и след това пътуванията постепенно се увеличават.
Психотерапевтите използват този метод и при моделирането на въображаеми ситуации, в които възникват фобиите – в състояние на хипноза или с помощта на автогенния тренинг.
В по-тежки случаи, страхът може да бъде преборен само с помощта на психотропни препарати като антидепресанти или транквилизатори. Специално подбраните (задължително от специалист!) схеми на лечение подобряват състоянието на болния, чрез промяна на реактивността на неговата нервна система.
Ако фобиите не се лекуват навреме, това може да доведе до множество негативни от социален аспект ситуации – отчуждение, загуба на работа, близки контакти и семейство, но също така и до възникването на съпътстващи заболявания. Невротиците често страдат от заболявания на стомашно-чревния тракт, вътрешните органи, сърдечносъдови заболявания.
Ако все пак се нуждаете от помощ за лечение на фобия или паническо разстройство можете да се свържете с нас на тел. 0898 51 52 66 и си запишете час за консултация в която да обсъдим как можем да Ви помогнем.
