Лечение на депресия

депресия

депресия

За нас водещ въпрос при справяне с депресията е “защо тя настъпва и какво се опитва да промени?”.

Всяка психотерапевтична или психиатрична школа има различна визия за депресията и съответно базирани на тази визия начини за справяне с нечья.

Много от стандартните подходи към депресията считат разстройството като резултат от лоша неврохимия (главно в психиатрията) или лошо мислене (когнитивно поведенческа школа). И за двете школи целта на лечението е да се елиминират симптомите, в едната чрез лекарства, в другата чрез когнитивни техники за преструктуриране.

Подходът на аналитичната психология към депресията е коренно различен. Като аналитично ориентирани терапевти ни не сме съвсем против взимането на лекарства, но виждаме депресията като целенасочена и функционираща. Това означава, че ние бихме искали да облекчим симптомите на депресията, но преди всичко бихме искали да изясним защо човекът страда от депресия. Лекарствата могат да намалят симптомите на депресия, но не правят нищо по въпроса свързан с това от какво се получава депресията.

За нас водещ въпрос при справяне с депресията е защо тя се получава и какво се опитва да промени в живота на човека – какво послание носи. Много от хората в депресия могат да се откажат от работа, семейство, социални контакти, да се оттеглят в усамотение, прекъсват ежедневните си дейности и интереси и да прекарват часове в мисли за депресията.

От аналитична гледна точка можем да кажем, че депресията е функционална и целенасочена с това, че отвежда в изолация и ни кара да мислим за фундаментални въпроси и да преосмисляме как водим живота си. Отговаряйки си на тези въпроси и правейки промени в начина по–който живеем живота си често променят и депресията. По–ценно е не просто да отстраним симптомите, а да зададем въпроса защо имаме симптомите и за какви промени ни подсказва депресията.

За тези от вас, които чувстват, че са в депресия, тук изброяваме симптомите, които могат да се появят :

  • потиснато настроение през повечето дни
  • промяна или загуба на интерес в повечето ежедневни дейности
  • промени в телесното си тегло ( нагоре или надолу 5% на месец )
  • промени в апетита
  • нощно безсъние или чувство прекалена сънливост през деня
  • чувство на апатия
  • чувствате се уморени или усещане като че ли сте загубили цялата си енергия
  • чувствате , че сте безполезни или много виновни по някакъв начин
  • проблеми със запомнянето или концентрирането
  • мисли за умиране или мисли за самоубийство

Как се лекува депресията?

В лечението на депресията основно място заемат антидепресантите, но освен тях в редица случаи е необходимо да се проведе електроконвулсивна терапия, а в други е необходимо да се използват и антидепресивни методи с хронобиологично въздействие – сънна депривация, фототерапия.

Антидепресанти

Всеки антидепресант притежава характерен профил на клинично действие. В зависимост от синдромната характеристика на депресията трябва да се избере такъв медикамент, който наи-адекватно да отговаря на водещите депресивни разстройства. Ако на преден план в клиничната картина е потиснатото настроение, виталната тъга и отчаянието за предпочитане са антидепресанти от имипраминов тип – имипрамин, кломипрамин и други.

При депресии с изразена психомоторна потиснатост са индицирани дезипраминов тип антидепресанти – дезипрамин, нортрилен, инхибитори на МАО и др. Когато преобладават тревожност, двигателно неспокойствие и страх, лечението се провежда с антидепресанти от амитриптилинов тип – амитриптилин, тримипрамин и др. В тези случаи е полезно назначаването и на анксиолитични и/или седативни средства (бензодиазепини; невролептици в ниски дози – хлорпротиксен).

Лечението с антидепресанти се започва с ниска доза и постепенно в продължение на 8-10 дни се достига оптималната доза. Постепенното повишаване цели привикване на болните неприятните антихолинергични странични явления – сухота в лигавиците, тахикардия, смущения в акомодацията, лек тремор и други. Дозата на антидепресантите от дезипраминов и имипраминов тип се разпределя предимно сутрин и обед с последен прием в 16 часа, а на антидепресантите от амитриптилинов тип – във вечерните и обедните часове.

Най-често антидепресантите се приемат перорално, но те действат по-бързо и по ефективно при парентерално приложение. След преодоляване на депресивната симптоматика дозата на антидепресантите не бива бързо да се намалява, защото е възможно настъпването на рецидив. Според някои автори продължителността на лечението на един депресивен епизод е 3 седмици, а при по-голяма част от случаите дозата на медикаментите не трябва да се намалява в продължение на 2-3 месеца.

Поради изразените антихолинергични ефекти трицикличните антидепресанти трябва да се прилагат по-внимателно при възрастни болни, при увредено общо състояние и особено при наличие на сърдечно-съдови заболявания. Третото поколение антидепресанти се характеризира с почти липсваща антихолинергична активност и кардиотоксичност. Това са така наречените селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) – флувоксамин, флуоксетин, пароксетин, сертралин, циталопрам.

Много бърз ефект се постига при лечение с моклобемид, който е първият селективен, реверзибилен инхибитор на моноаминооксидазата тип А. По време на лечението не се проявява т.нар. тираминов ефект (ефект на сиренето), който е присъщо усложнение на класическите МАО-инхибитори.

При атипичните депресии често се налага комбиниране на антидепресанти с невролептици и транквилизатори, обикновено с ниски дози. Резистентните и хронично протичащите депресии са сериозен терапевтичен проблем. Преди започване на лечението е необходимо подробно изследване на цялостното състояние на организма за изключване на придружаващи заболявания, които могат да са в основата на симптоматиката – хронични анемии, хипотиреоидизъм, адисонизъм и други.

При лечението с антидепресанти е необходимо повишено внимание по време на терапевтично обусловения рисков период, който е края на втората седмица, когато суицидният риск се увеличава поради настъпващата дисоциация между психомоторното дезинхибиране и продължаващата все още идеаторно-депресивна потиснатост. Антидепресантите могат да предизвикат и обръщане на депресивната фаза в манийна, което налага тяхното спиране и продължаване на лечението с карбамазепин, а при необходимост и с невролептици.

Допълнителна информация за антидепресантите може да прочетете тук.

Електроконвулсивна терапия

Електроконвулсивната терапия представлява процедура, при която се пропуска електрически ток през мозъка с цел предизвикване на кратък гърч. Изглежда електроконвулсивната терапия предизвиква промени в химическата структура на мозъка, които могат бързо да премахнат симптомите на някои психически заболявания – например депресия. Много често тя е ефективна, когато другите методи на лечение са неуспешни.

В миналото са се използвали значително по-големи дози ток, които са били прилагани без анестезия. Това често е водело до загуба на паметта, костни фрактури и други сериозни странични ефекти. Днес електроконвулсивната терапия е много по-безопасна и се прилага на пациентите, докато се намират под обща анестезия. Въпреки че електроконвулсивната терапия (ЕКТ) все още води до странични ефекти, сега се прилага електрически ток в контролирана среда, което води до постигане на максимална полза при минимални евентуални рискове.

ЕКТ се използва за лечение на:

  • тежка депресия – особено когато е придружена от психотични прояви (психоза), суицидни мисли и отказ от хранене;
  • резистентна на лечение депресия – депресия, която не се повлиява от лекарства или други методи на лечение;
  • тежка мания – състояние на интензивна еуфория, възбуда или хиперактивност, които могат да се наблюдават в рамките на биполярно разстройство. Други признаци на мания са нарушена способност за вземане на решения, импулсивно или рисково поведение, злоупотреба с вещества, психози и др.
  • кататония – характеризира се с липса на движения или говор, или извършване на повтарящи се бързи движения. Често състоянието се асоциира с шизофрения и някои други психични разтройства.

ЕКТ може да бъде добра алтернатива, когато лекарствата не се толерират от пациента или други видове терапия не са били успешни. Такива случаи могат да бъдат:

  • по време на бременност, когато приемът на някои лекарства може да доведе до увреждане на плода;
  • при възрастни, които не понасят страничните ефекти на лекарствата;
  • при предходно успешно приложение на ЕКТ.

Странични ефекти от приложението на ЕКТ са объркване, загуба на паметта, физически странични ефекти, странични ефекти от страна на лекарствата, използвани за анестезия. Незабавно след осъществяване на ЕКТ, пациентите могат да се чувстват объркани. Това състояние може да трае от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни или повече. Объркането се наблюдава по-често при възрастни пациенти. ЕКТ може да доведе до увреждане на паметта по няколко начина. Възможно е поява на ретроградна амнезия (загуба на спомените преди терапията). Освен това може да настъпят трудности за спомняне на събития, настъпили по време на седмиците лечение. Някои хора могат да имат и нарушения на паметта относно събития, настъпили след извършване на ЕКТ. Тези нарушения обикновено отшумяват в рамките на няколко месеца.

Повечето пациенти забелязват подобрение в състоянието си след 2 или 3 процедури ЕКТ. Пълното излекуване обаче може да отнеме повече време. Не е установено как точно ЕКТ спомага за лечението на тежка депресия и други психически заболявания. Известно е обаче, че настъпват много промени в мозъка в химически аспект по време на и след гърчовата активност. Тези промени е възможно по някакъв начин да повлияват симптомите на тежка депресия или други психични заболявания. Дори след изчезване на симптомите е наложително да се проведе поддържаща терапия, която не е задължително да бъде ЕКТ. Най-често се прибягва до антидепресанти или психотерапия.

Хронобиологични антидепресивни методи

Хронобиологичните антидепресивни методи (сънна депривация и фототерапия) са насочени към коригиране на съществуващата циркадна дисрегулация и възстановяване на нормалната организация на различните биологични ритми при болните с депресия.

Сънна депривация се постига чрез активно, външно, принудително въздействие. Тотална е сънната депривация, когато се отнема цялостния нощен и дневен сън за период от 24, 30 или 36 часа. При парциалната сънна депривация нощният сън се намалява в различна степен, а при селективната депривация се осъществява избирателно лишаване само от REM-фазата на съня, което се извършва с помощта на ЕЕГ техника. Най-разпространена е тоталната сънна депривация. Осъществяват се 6-12 процедури през интервал от 3 дни. Важно условие е да се осигури абсолютна будност. Болните бодърстват под непрекъснат контрол, като през този период от време те могат да извършват без ограничения обичайната си дейност. Подобрението в състоянието на болните настъпва бързо – още през първите 1-2 дни след процедурата. Доста често обаче, ефектът постепенно се изчерпва в рамките на 3-4 дни.

Фототерапията представлява метод за лечение, който използва светлината като средство за лечение на депресивно болните със сезонно афективно разстройство. Чрез фототерапията се извършва изкуствено удължаване на деня. За постигане на този ефект сутрин и вечер в продължение на 2 часа пациентите биват осветени с ярка бяла флуоресцентна светлина с пълен спектър и интензивност 2500 лукса. Терапевтичният курс продължава 5 дни, като след 2 седмици лечението може да бъде повторено. Настроението на болните се повишава трайно и те успяват да го поддържат през целия есенно-зимен период. Различни изследвания доказват, че антидепресивният ефект на фототерапията се съпровожда с ресинхронизиране на разстроения мелатонинов ритъм и по-адекватно разпределяне на мелатониновата секреция през денонощието. Освен това настъпват и положителни промени в организацията и REM-фазата на съня.

Как се лекува депресията без да се използват лекарства можете да прочетете в следващата статия от поредицата.

Call Now ButtonРезервирайте час за сесия