Казват ни, че смисълът на живота е да имаш дете. Каква е подходяща възраст да станеш родител? Колко много трябва да се притесняваме ако сме на XX години и все още сме сами?
От няколко години все ме мъчеха тези въпроси. Имам седем годишна връзка с човек, когото обичам. Всички постоянно ни питат защо нямаме деца? Защо не сме женени? Омръзна ми да измислям начини за отговаряне. Аз искам да ми се случат и двете неща, и сватба, и деца. Просто не разбирам защо трябва да се случат когато хората кажат.
Единственото нещо, в което съм сигурна е, че аз казах „Да“ на човекът до мен преди много години. И няма никакво значение дали ще го направя и пред нашите приятели. Важното е, че той знае. Важното е, че нашата любов продължава да расте с годините и става все по-хубаво и по-хубаво. Всеки ден виждам толкова различни нюанси да обичаш. Да обичаш, не да бъдеш влюбен! И макар че за тези седем години съм се влюбвала хиляди пъти в него, за нас отдавна мина етапът на влюбването и направи място на обичта. Не спирах да се питам след като аз на този етап съм напълно щастлива, защо толкова много хора ни гледат все едно не сме наред?
Тогава попаднах на една книга „Оковите на майчината любов“ на Анатолий Некрасов. И изненада! Смисълът не е в това да раждаме деца. Смисълът е в любовта между двама души. Че нали именно от тази любов се раждат децата. И цитирам „Децата са нашите малки учители, при това често са по – мъдри от нас. Те идват в семейството, за да живеят родителите по-щастливо“. Докато четях книгата всички интроекти, прилежно повтаряни ми десетилетия наред започнаха да се бунтуват. „Как може да мислиш че децата не са смисъла на живота?“ Само че след средата на книгата вече вярвах на автора.
Представете си едно тригодишно дете. Любопитно, палаво и абсолютно прекрасно! И една отдадена майка, която е вярвала, че то трябва да е смисъла на живота ѝ. Детето е напълно свободно, иска да изучава света и после мама се появява и му казва: „Ти си смисълът на живота ми! Цялото ми щастие! Ще умра, ако ти се случи нещо.“ И така само на три годинки малкото човече знае, че носи цялата отговорност за живота и щастието на майка си.
А сега си представете едно друго три годишно дете. Неговата майка не е забравила мъжа до нея след раждането на бебето. Напротив, тяхната любов е станала още по – силна, те са по – заедно от всякога. Детето вижда как мама и тати се гушват вечер докато то си играе и са напълно щастливи. То отива да се гушне при тях, там, при онази любов, която то толкова добре познава, любовта благодарение на която е дошло на този свят.
След като прочетох тази книга, няколко дни нещо в мен се наместваше. Опитвах се да направя място за една друга гледна точка. Тази, която сърцето ми ми нашепваше в продължение на няколко години. И сега съм спокойна, не бързам за никъде. Наслаждавам се на любовта ни с човека до мен. И когато ние двамата решим, именно от тази любов ще се роди дете. Защото „главната цел на семейството не е създаването и раждането на децата, а разкриването на себе си в съвместното преживяване на мъжа и жената“.
