Сигурна съм, че често пъти сте се питали: „Какво всъщност представлява психотерапията?“
Психотерапията е подход подобен на консултирането, но всъщност тя изследва личните проблеми в много по-голяма дълбочина и обикновено е по-продължителен процес, който трае повече време, в зависимост от желаната промяна.
Психотерапията се занимава с постигане на определена поведенческа или личностна промяна, когато човек чувства, че познатите поведенчески модели се повтарят в неуспешен порочен кръг и това му създава устойчиво усещане за неспособност при справянето с ежедневните задачи и за блокаж в развитието му. В процеса на психотерапевтичното консултиране се използват психодинамични, интерперсонални и екзистенциални принципи.
Психотерапията е споделяне на важни емоции и събития, и е фокусирана върху задълбочаване на вашето разбиране за това как преживяванията от миналото въздействат на вас в настоящето, и върху развиване на повече разбиране на неосъзнатата ви мотивация.
Животът, който живеем повлиява на това, което става с нашата личност и поведение. Трудните и травматични събития в нашия живот (минал или настоящ) понякога нарушават нашите отношения и умения за справяне. Терапията изследва тези събития, за да разберем как те са ни повлияли. Тя открива начините, чрез които можем да ги превърнем от блокираща живота ни травма в опит, от който сме се научили да се справяме по-добре.
Психотерапията не може да промени житейските обстоятелства или ситуациите от миналото, тя може само да помогне на човека да разбере по-добре себе си, така че да „управлява” по-успешно своето поведение и емоции и да използва по-ефективно собствентите си способности.
Целта на психотерапията е да помогне да развиете „инсайт”, или такова разбиране за вашите проблеми, което ще ви помогне да преоткриете своите собствени ресурси за справяне с трудностите по пътя ви. Процесът на психотерапия може да ви помогне да имате повече контрол върху житейските ви избори и да повиши вашето чувство за компетентност за справяне с живота си.
За някои хора самото изследване на проблема вече е това, което води до по-ясно разбиране и след това до откриване на нужното решение.
За други хора може да няма определен „проблем”, а само нефокусирани чувства, които са причина за нещастност, гняв, фрустрация или други негативни реакции. Ако е така, тогава може би ще е полезно да си дадете време да говорите за вашите мисли и чувства и да изследвате от къде идват те и от какво са породени.
Психотерапевтичната среда предоставя условия на конфиденциалност и спокойствие, за да се доверите на себе си и на терапевта, спокойно да бъдете себе си. Така вие можете да изразите своите най-трудни мисли и чувства пред човек, който е извън вашето доброжелателно обкръжение и затова има предимството да ви даде обратна връзка от по-обективна позиция и от гледна точка на своята квалификация и опит. Това може да доведе до прекъсване на порочния кръг, в който утъпквате своето проблемно поведение и да получите по-ясно разбиране за поведенията, които са в основата на начина, по който се чувствате или държите.
Добрият терапевтичен резултат винаги ще зависи от качеството на отношението между терапевта и клиента, като една от задачите на терапевтът е да поддържа това продължително отношение смислено и професионално.
Вижте още в другите публикации по тази и други подобни теми.
