Знаете ли, че вашето тяло разказва история? Не коя да е история, а историята на вашия живот. Вашите болки, радости, несигурността ви и вашата сила – всички те се крият в тялото ви. Случвало ли ви се е да се чувствате сякаш нямате енергия за нищо или да имате усещането, че не принадлежите никъде?
Докато растем ние научаваме определени модели на поведение, базирани на опита, който придобиваме. Позитивните и негативните ни преживявания създават определено кодиране не само в ума ни, но и в тялото ни. Тези кодирания оказват влияние във всички аспекти на живота ни – както професионалния, така и в личния. Аз вярвам, че тези кодирания не могат да бъдат променени, но негативното им влияние може да бъде смекчено само и единствено ако включим и тялото в терапията.
Връзката между тялото, ума и съзнанието винаги ме е удивлявала и е будила любопитството ми. Поради тази причина, когато разбрах за диагностичният инструмент „Телесна карта“ и информацията, която дава той веднага поисках да го вкарам в практиката си. За мен като психотерапевт, телесната карта ми дава road-map за по-прецизна работа с тялото и ума.
Телесната карта ни дава възможност да видим архитектурата на човешкото поведение. Лизбет Маркър (създател на метода и един от най-известните психотерапевти в момента в света), заедно с нейни колеги се заема с това да открие психологическото съдържание във всеки един мускул в тялото. Тя създава схема, която показва кои са ресурсите на човека, къде има отказване, съпротива или здравословно функциониране и какво е влиянието на стреса от околната среда и на травмите в процеса на израстване. Чрез последователно тестване на еластичността на мускулите, обученият терапевт създава конкретна карта на протичането на развитието на човека. Анализът на картата ни дава точна диагностика на това как този човек се заземява, способността му за отстояване на граници, способността му да се свързва с другите и дори уменията му да мисли и да планира, както и много други функции на “Аз-а”.
За всяка част от тялото може да се каже, че е част от ума – с ясно дефинирана психологическа активност, която се развива на база на физическата функция на всеки мускул. Чрез тестването на еластичността на мускула можем да разберем как се чувства той спрямо функцията си: отказва ли се от нея (чрез хипо отговор) или ригидно контролира действията си (чрез хипер отговор). Отговорите на мускулите имат степен на изразяване – те могат да са слабо или по-силно ригидни. Точно този отговор ни дава обяснение защо едни и същи терапевтични техники работят за определени хора, а за други – не. Ако отговорът е доста ригиден – човекът няма достъп до психологическото съдържание на мускула и то трябва да бъде подкрепено от ресурси на други мускули, до които имаме достъп. Има и трети вариант на отговор на мускула – неутрален. Той показва или че човекът осъзнато ползва тези мускули и психологическото съдържание в тях или не е бил научен на него, но е отворен и бързо би могъл да го научи.
Ще дам един пример: Нека разгледаме трицепса. Една от трите му глави движи ръката в задна посока (сякаш смушквате с лакът нещо зад себе си). Трите глави пък участват при изпъване в лакътната става. Ако изпънете ръката си в лакътя, вие ще усетите как целият мускул се съкращава и се втвърдява под пръстите ви. Когато анализираме психологическата функция на трицепса, ние си задаваме следният въпрос: при кои лични или междуличностни дейности имаме изпъване в лакътя? При хвърляне, бутане, пресягане навън, осигуряване на пространство в лактите – всички тези движения са свързани с разширяването на личната територия, които в хода на социализацията на малкото дете вероятно ще бъдат премахнати и заменени от по-приемливи начини за изразяване на импулсите и чувствата. Тези движения показват какъв е спектърът на развитие на психологическата функция – създаването на лично пространство чрез способността да избутвам предмети и хора надалеч от себе си – важен аспект от формирането на граници.
Отговорът на трицепса ни показва какво мисли той по отношение на избутването – информацията, която получаваме от степента на задържане или отказване в неговият отговор. При хипер отговор човекът изглежда някак недостъпен – „отблъсква автоматично“ и има склонност да ограничава контакта (съзнателно или не). Ако трицепсът има хипо отговор – това съответства на отказ от защитаване на личното пространство – човекът позволява съвсем спокойно на другите да пристъпват в личното му пространство и се оплита в контакти, които всъщност не желае. Интересен факт е, че е прието културално жените да са по-приемащи от мъжете и всички знаете, че трицепсът е силно неразвит при повечето от нас.
Друг пример е Галеа Апоневротика (Galea Aponeurotica е най-горната част на фасцията, която покрива главата). Тя е свързана с планирането и с това да можем да организираме мисленето си така, че да задържим в ума си план за действие. Има изследвания, които показват, че когато хората планират тази тъкан се активира.
Трети пример са мускулите на дланите, които освен за задържането/хващането на неща (емоции, мисли, предмети), отговарят и за когнитивното разбиране. Можем да посочим като пример за ранно преживяване за бебето/детето това да можеш „да се хванеш за нещо“, а по-късно – да можеш да „схванеш нещо“ на когнитивно ниво.
Телесната карта е като книга за вашият живот. Ако искате да видите какво пише във вашата телесна карта, можете да си запазите час за изготвянето ѝ.
Времетраенето на направата на една телесна карта е между 3 и 4 часа.
