Все по-често в интернет попадам на различни форуми, публикации и коментари, в които „здравите“ дават безнаказани съвети за лечение на, хората с панически кризи. Основните препоръки са: да се стегнат, да хванат мотиката, или да компенсират стреса с прием на алкохол, но любимите ми са онези, които изписват имена на медикаменти, които на тях им помагат… Като специалист, аз съм безсилна да спра това безумие! Но нека обясня, как стоят нещата, погледнати професионално.
В моята практика се срещам с много хора, предпочели медикаментите. Преди срещата ни са били на мнение, че хапчетата са най-лесният и ефективен метод за решаването на проблема им, но за съжаление не винаги е така. Всеки организъм и случай е уникален и затова при някои пациенти, лекарствата водят до подобрение – при някои и до влошаване – при други. Но за съжаление – при никого те не водят до излекуване! Обяснението ми за избора на тези хора е, че търсят лесният начин и търсят „магичното“ решаване на проблема им отвън, без да осъзнават, че той се крие в собствените им ум и тяло…
И считам, че намерих своите обяснения за причините.
Първото ми обяснение е свързано с информираността ни относно биохимичните процеси, които протичат в тялото ни и как се формира съзнанието ни. Тайната е, че ние сме „химична лаборатория“, в която чрез отделяте и провеждане на дадени биологични вещества, функционираме и натрупваме опит – съзнателен и несъзнаван. Така се формира нашата личност, която изграждаме, чрез опита – спомените и напътствията на по-възрастните. Всички наши образователни усилия са в посока – подобряване на уменията и условията на живот – изграждане, развиване и усъвършенстване на личността ни. Но не винаги съзнанието издържа на напрежението да отговори на плановете и критериите ни. Тогава то се обърква и активира физиологични проблеми на различни места по тялото (психосоматични проявления). Разбира се обратната връзка също е опция: случва се тялото ни да не издържи на разрушителното ни поведение и това да рефлектира върху устойчивостта на психиката.
Има три вида „специалисти в областта на невидимото здраве“ – психолог, психиатър и психотерапевт. Те подхождат към един и същи проблем по различен начин. За съжаление, не малко медицински специалисти насочват хората с личностни и психични разстройства към невролог, който пък е четвърти и напълно неудачен избор… Всеки от тези специалисти би подходил с различна методика за диагностика и лечение на даден проблем, което може още повече да обърка пациента и той да получи дефицит на вяра за решаването на проблема си. Но не това е целта ни на хуманни специалисти, нали?!
Неврологът е лекар, който изследва, диагностицира и провежда лечение на неврологичните разстройства – всички категории заболявания, отнасящи се до централната, периферната и вегетативната нервна система, включително тяхната обвивка, кръвоносни съдове и всяка подлежаща на нервен стимул тъкан, като например мускулите.
Психиатърът наблюдава класифицираните признаци на разстройството, определя диагнозата и действа спрямо одобрената лечебна схема на изясненото заболяване: ако липсва нещо в тялото – ще го добавят, ако е в излишък – ще го неутрализират. И го правят с помощта на лекарства. Ако преценят, че на тялото и психиката като част от него са полезни физиотерапии или други процедури – ще ги назначат. Ще поразпитат за начина на живот и себереализация и ще дадат препоръки… До тук се простират задълженията и възможностите им.
Психологът ще изходи от знанията си, за да разкрие „пробойните“ в личностния модел на пациента и ще предложи на вниманието му чужд опит, за да предостави алтернативи при вземането на решенията. Този специалист, много точно може да даде фокус на психични дефицити и подтиснати проблеми и да предложи необходимите формули и алгоритми за излекуване.
Психотерапевтът ще изгради терапевтична връзка с клиента и ще се докосне до света му, за да „огледа“ внимателно обстоятелствата, които му се съобщават. В последствие с емпатия (съчувствие) ще започне да обсъжда нарушените му потребности. Ще оцени личностовия ресурс, за да подбере най-правилната система за личностно израстване, развивайки това, което наистина му липсва. Целта на психотерапията е успокоение, облекчение, омиротворене, премахване на напрежението, натрупано в резултат от неудовлетворителното развитие. Задачата на психотерапевтичния курс е изграждането на нови устойчиви мисловни модели – на психично и биохимично ниво.
Много е важно да се уточни, че истинската психотерапия е отделен курс на обучение и се изучава отделно, около 5-6 години допълнително към основното образование: психиатър или психолог. Ето защо истинските психотерапевти са малко на брой и за съжаление в България няма клинична пътека за тази здравна услуга.
Не се подлъгвайте да използвате евтина психотерапевтична услуга, извършвана от хора завършили двудневни курсове по псевдо-психотерапия… Това освен, че няма да ви е от полза, но и може сериозно да увреди психиката ви и да доведе до дълготрайни негативни последствия за здравето ви!
Досещам се и за още една причина да се посегне към „спасителните“ таблетки и тя е, че ако хората разберат, че посещавате „психар“, ще ви сметнат за луд. А никой не изгаря от желание да влошава имиджа си. Приятелите ще ни нахокат, да не си харчим парите на вятъра, особено пък да ги даваме на „перкото с идеите“, който изобщо няма как да ни „влезе в обувките“. Имено заради мнението, че: „Само лудите ползват подобен род услуги“, много хора се довежда до състояние на душевна и телесна разруха, в опита им да се справят сами с всичко, защото: „кой е тоя дето ще ходят да им дава акъл, срещу пари“! И не на последно място, знаем старата поговорка, че: „Акъл дава онзи, който няма за себе си…“. Всичко това е прекрасно, но: психичното здраве е относителна величина. Абсолютно психично здрави хора няма, или за съжаление, аз още не съм ги срещала… Психотерапевтът не раздава съвети и акъли, а следвайки динамиката и съобразно устойчивостта на всяко състояние, ръководи и предоставя техники за пренасочване на мисловните потоци по алтернативни нервни пътища.
В кариерата ми на психолог и психотерапевт се опитвах да убедя хората да решават проблемите с паник атаките и другите тревожни разстройства, с помощта на психотерапия, в съчетание с Боуен терапия. Често успявах да ги убедя в ползите на психотерапията и вредата от хапчетата, който замествах с Боуен терапия и така отстранявах проблемите им много бързо.
Но… След отшумяване на симптомите, в момента в който вече бях убедена, че са готови да пристъпим към по-сериозната работа за личностна промяна – хората се отказваха, под предлог, че сега са вече добре и няма повече нужда да се работи. И наместо да губех времето си в безполезни убеждения, че: работата тепърва започва и, че за да се реши наистина проблема и да можем да постигнем траен резултат, е необходимо човек да направи промяна в себе си като личност, аз реших да ги изпратя с любов, за да имат при кого да се върнат, когато кризите пак връхлетят…
Може би разбирам истинската причина за проблемите с психотерапията при паник атаките: Хората се страхуват да не загубят своите ценности и автентичност – хората искат да ги обичат такива, каквито са, и не искат да се променят, без оглед на жизнената необходимост от това. Но практиките и терапията за личностно развитие и усъвършенстване, НЕ може да промива мозъци и да променя личности. Това са методики за адаптация в средата и по-лесно разкриване на причинителите на травмите, чрез опознаване на последствията от реакциите породени от несъзнаваните съдържания. Казано накратко: психотерапията много прилича на фитнеса – подобрявайки физическата си мускулна форма, не променяте костната си структура, нали!? Е значи и личността ви е в безопасност в „ръцете“ на опитният професионалист психотерапевт.
Надявам се горният текст да ви е дал достатъчно информация, за да потърсите помощта на правилното място. Защото веднъж попаднали в капана на паник атаките, промяната във вас и средата е задължителна, наложителна и неизбежна. Ако искате да се адаптирате отново към света и да се върнете към нормалния си начин на живот, ще трябва да подходите с разбиране на това състояние и да го приемете за неизбежно предизвикателство, а не като към изпитание. Необходимо е да поставите нуждите си от излекуване и постигане на качествен живот, над страховете и предразсъдъците.
